Бижутата– Задължителният аксесоар на човека от древността до днес
Трудно бихме могли да си представим съвременния човек, и в частност – модерната дама, без значим естетически детайл, какъвто е бижуто. Наличието на подходящ накит безспорно е показател за добър вкус, усет към красивото и уважение към собствената личност и визия. Ролята на бижуто в живота ни може да бъде проследена и в исторически план. По този начин ще успеем да осъзнаем неговата значимост както в ежедневието, така и в светлината на празнични поводи и важни събития в живота на всеки човек.
Сигурно ще се изненадате, но най-ранните данни за ‘производство’ и употреба на бижута датират още от праисторически времена. Разбира се предшествениците на съвременните бижута са били груби на вид, което всъщност е било и тяхната цел – да внушават сила и войнственост, бидейки носени от най-сръчните и умели ловци. Разнообразието от накити се изчерпвало до колиета, обеци и гердани, изработени от зъби, кости и нокти от уловените от нашите прадеди животни. В този период от човешката история бижутата категорично се използвали като отличителен знак за безстрашност, сила и авторитет, и поради тази причина не всеки имал право да ги носи.
В Кения например са открити мъниста от черупката на щраусови яйца с малки дупчици, направени в тях. Тези уникални прототипи на съвременните гердани и огърлици са на 40 000 години. Невероятно, нали!
В епохата на палеолита бижутата се изработвали предимно от камък и миди, а през неолита започват да се използват по-меки и лесни за ‘обработка’ материали, като дърво, рог, кости и зъби.
С формирането и развитието на Египетската, Шумерската, Етруската, Древногръцката и Римската култури значението и ролята на бижутата се утвърдили и дообогатили. Именно наличието на накит върху врата или ръката на жител от която и да е от тези древни цивилизации свидетелствало за неговия статут в обществото, както и за свързаността му с божественото. Бижутата били неизменна част от извършването на определени ритуали и тяхното наличие до голяма степен осигурявало успеха и осъществяването на вложените в тях намерения и цели. Постепенно се наложила ролята им на амулети и талисмани, в които човекът от древността влагал цялата си вяра и надежда за сполука, здраве, плодородие и победа, както и за предпазване от зли сили и уроки. До голяма степен склонността на хората от древността да бъдат суеверни спомогнало за налагането на накитите като задължителен елемент от тяхното ежедневие.
Египтяните например вярвали, че някои инфекции и възпаления могат да бъдат лекувани с мед. Именно това обяснява огромното количество рисунки и папируси, на които са изобразени здрави хора, носещи масивни огърлици и гривни, изработени от лечебния метал. Тяхното наличие било възприемано като гаранция за добро здраве, сила и дълъг живот – превърнало се в абсолютна цел за египтяните и видно от мащаба на строежните дейности, свързани с гробници. Точно гробницата била техния мост към вечния живот, макар и в отвъдното.
Именно в Египет и Месопотамия е открита и разработена техниката за запояване на метали. Това ключово и за съвременната бижутерия събитие се случило през третото хилядолетие преди новата ера. Успоредно с това на територията на днешна Сирия е поставено началото на производството и обработката на стъкло. Египет и Месопотамия са първите древни цивилизации, поставили началото на организираното производство на бижута. Техните постижения и напредък в областта на металургията и събирането на камъни заемат ключово място в развитието на бижутерията – такава, каквато е достигнала до нас.
Изключителен е приносът на Шумер в сформирането на бижутерийното производство, защото именно там са разработени едни от първите бижутерийни техники. Немалка част от тях се използват и прилагат и днес, а именно – филигранната техника, гранулирането, щамповането и инкрустацията. Невероятно е от кога датират тези толкова основни стъпки в производството на нещо така фино и красиво, каквото е бижуто, нали?
За сравнение, най-старите намерени накити в България са от Варненския халколитен некропол и са датирани към 4400 – 4100 г. пр.н.е. Изработени са от ковано злато, а самите изделия включват диадема, огърлица, обеци, гривни, нагръдник и токи за колан. Можем да се гордеем с факта, че именно находките от „Варненското златно съкровище” се смятат за най-старото технологично обработено злато както в Европа, така и в света.
В периода на Тъмните векове, т.е. на Средновековието, за притежателите на власт и материални блага със сигурност ставало по-светло чрез закупуването и носенето на златни бижута. Това било явен знак за престиж и висок социален статус, което пък от своя страна отваряло широко врати за изкачване нависоко в социалната йерархия. Подаряването на бижута, изработени от злато, било недвусмислен израз на изпитваните чувства и сериозни намерения от страна на мъжа към една жена, и неизменен етап от пътя към встъпването в брак.
За съвременния човек тази силна смислова натовареност на бижуто е някак несвойствена, защото отдавна гледаме на него като на задължителен за ежедневието ни аксесоар. Още при избирането на тоалета за деня неизменно се търси и максимално подходящото за него бижу. Стилът на всяка дама до голяма степен се определя от способността й да подбира правилните бижута и аксесоари и умело да ги съчетава със своите тоалети, независимо от повода, за който са предназначени.
Едва към края на 19 век изключителната ювелирна дейност на Петер Карл Фаберже и на Рене Лалик елегантно, но и категорично слага край на чисто функционалната роля на бижутата. Двамата ненадминати майстори създават истински бижутерийни съкровища, които завинаги ще превърнат тази фина дейност в изкуство. Огромно е тяхното влияние за формирането на днешното отношение към накитите като към уникален израз на вътрешния свят и личността на човека.
Любопитен е например ефектът, който предизвиква през 1922 г. откриването на гробницата на Тутанкамон. Осезаемо се възобновява интересът към древната цивилизация на Египет, чиито култура и изкуство стоят в основата на наложилата се мода на т.нар. ‘египетски стил’в бижутата и аксесоарите.
Така нареченият ‘модерен’ етап в историята и развитието на бижутерията започва в края на 40-те години на 20 век. Неслучайно този етап съвпада с края на Втората световна война, когато изморените от военна агресия и човешка жестокост очи отново започват да се стремят към красивото и изящното, да го търсят навсякъде около себе си и по естествен път да го намират в лицето на модата и неизменно съпътстващата я бижутерия. Намерени са нови материали за изработка на бижута, както и иновативни техники за тяхното оцветяване, полиране и орнаментиране. По този начин се създава и много по-богато разнообразие от стилове в бижутерийното изкуство, което със сигурност успешно успявало да задоволи и най-капризния вкус.
Интересно е влиянието, което имат Холивуд и неговия магичен бляскав свят, върху модните течения и в бижутерията. До 40-те и 50-те години на 20 век то очевидно е господстващо и определящо за формирането на предпочитания към визията на фините изделия. Големите кино звезди, филмите в които участват, емблематичните им тоалети, прически, грим, бижута и аксесоари създават истинска вълна от боготворящи ги почитатели, които неизменно ще започнат да бленуват за всичко притежавано от тях. В това отношение със сигурност силно влияние оказва и рекламата – тенденция, която мощно се налага и днес.
Един от най-емблематичните и запомнящи се моменти както в бляскавия свят на Холивуд, така и в света на бижутерията, несъмнено е този, когато Ричард Бъртън предлага брак на Елизабет Тейлър с 69, 42 – каратов диамант с крушовидна форма. Друг знаменит факт, касаещ света на киното, е свързан с най-скъпото бижу, изработено за филм. Това е 134-каратова диамантена огърлица, която Никол Кидман има привилегията и щастието да носи във филма „Мулен Руж” през 2001 г. Този шедьовър на ювелирното изкуство е изработен от Стефано Кантури, съдържа 1 308 диаманта и струва 1 милион долара.
Отново от света на киното е и любопитният факт, свързан със „Сърцето на Океана” – незабравимата огърлица от филма „Титаник” с внушително по размер сърце в морскосин цвят. Оказва се, че това бижу не е просто романтична измислица, спомогнала за силното въздействие на филма. Твърди се, че в злополучната за „Титаник” нощ на борда на кораба действително е имало изключително рядък сапфир, който е потънал на дъното на океана и завинаги ни е лишил от своята несравнима красота.
Знаково е постижението на компанията ‘Дженерал Електрик’, която през 1954 г. успява да създаде диамант изцяло в лабораторни условия. В тази връзка още през далечната 1919 г. процесът на фасетиране на диаманти бива поставен в полето на научната дейност, което задълго ще позиционира красивия камък в центъра на научния интерес. Знае се и кой е първият годежен пръстен с диамант. Той е подарен през 1477 г. на Мария Бургундска от Максимилиан Първи фон Хабсбург, който по-късно става император на Свещената римска империя.
Неговият наследник – съвременният годежен пръстен с диамант, внимателно поставен в обков, е дело на небезизвестния Чарлз Луис Тифани. През далечната 1896 г. годежните пръстени, носещи емблемата на „Tiffany&Co”, се продавали на цена от 40 долара. Днес името „Тифани” е наложилият се от поколения насам еталон за американски стил и изисканост.
С нашия опит да отправим любопитен поглед назад към историята на бижутата се надяваме още веднъж да сме Ви убедили в ключовата роля и незаменимо място, което безспорно им принадлежи в нашия живот. Задължителен елемент от визията на всяка съвременна и уважаваща себе си дама (и не само), бижуто винаги ще продължава да печели нови и нови последователи по целия свят. Перфектният избор за подарък, задължителен аксесоар към строгия делови костюм или екстравагантен елемент от любимата парти-визия – именно БИЖУТО е нашата гаранция да не останем незабелязани! Съгласни ли сте? Повече от сигурни сме, че и в този момент изпитвате непреодолимо желание да си набавите ново красиво попълнение към Вашата колекция! Не изпитвайте неудобство – особената харизма и влияние на бижутата върху човека датират още от древността! Вече се убедихте в това, нали?!
